Петък 1.00 след полунощ вече уморен от подготовката за пътуването, се мятам в леглото с мисия да се наспя бързо...

В 4.30 алармата се взривява и денят започва стремглаво.

Душ, екипировка, последен чек на нещата и в 5.15 телефона звънва, от среща Лино:

- Аре бе, Ники, станал съм от 1 час и едва гледам. Спах само 2 часа.

- Излитаме след малко, брат.

И така към 6 и нещо сме пред Лино, той докарва своя борд, след което отпрашваме за Димо и Поли и така в 7 вече сме настъпили газта.

На изхода на София на OMV-то хоп изненада – буса на СкейтБГ натоварил дъските и карачите, отиват да чекнат новия скейт парк в Букурещ. Естествено, с 4 маунтинборда на тавана на колата нямаше как да не се надушим веднага. Дай боже скоро и София да може да се похвали с такъв парк. След кратко премерване на дъските всички отпрашихме към Румъния. По пътя се разделихме, но се надявам момчетата да са разцъкали яко като нас

В 12 часа сме вече близо до Букурещ, влизаме в някъв пълен мессс, който ме успокои, че в София и най-зверските задръствания са нищо в сравнение с румънските. След около час и 10 телефонни разговори се добрахме до срещата.

Почна се – отидохме в един прекрасен парк и леко поразцъкахме с дъските, след което се събрахме една доста голяма компания и потеглихме към Старсити – зелената пудра. Там пристигнахме към 10 вечерта, разхварляхме екипировката и се впуснахме в партито. Бяхме радостни, че сме отново заедно и че ни предстои един страхотен ден.

След 4 сутринта бяхме вече доста уморени, а и ни чакаше състезание, затова се намятахме по леглата...

В 9 сутринта трябваше да се приготвяме, не беше лесно, но нямаше мърдане. Стегнахме дъските и протекцията и хайде към хълма, а там ни посреща раят – огромен зелен хълм, мечта за всеки бордист. Докато се качвахме нашият приятел Предраг от Сърбия ни каза, че Чък Норис може да кара и нагоре по склона, стана ни смешно, но трябваше да катерим. Докато преценявахме хълма на око, Димо разгъна кайта вдигна го във въздуха, стъпи на борда си и отпраши нагоре по хълма. След пет минутки беще на върха, а всички ние зяпахме с увиснали ченета. Естествено, нямаше как да не обясним на Предраг, че Чък Норис може да кара нагоре по склона, само защото Димо го е научил, стана голям смях...

След няколко пускания почнаха квалификациите и ние почнахме да се освестваме, Лино влезна много бързо във форма и започна да се спуска супер бързо. И така започна състезанието. За мое съжаление не можах да се включа, дано скоро ми се оправи напълно крака.

След всяко пускане нашите момчета ставаха все по-добри и се спускаха по-бързо. Конкуренцията беше много сериозна и подготвена, но ние стигнахме до финал. В последните 2 пускания късметът на румънските ни приятели беше в тяхна полза. Изключително драматичен беше първият полуфинал, в който Димо се състезаваше със Сам от Румъния. Димо водеше през цялото време със сериозна разлика, но в последните няколко метра по-голямата тежест на Сам му позволи да го настигне и да го изпревари само с 10-ина сантиметра. Вторият полуфинал, в който Лино се състезаваше с Боби, също беше драматичен – двамата с румънеца се сблъскаха и това му попречи да поведе. Но за нас 3-то и 4-то място на Димо и Лино е повече от страхотно постижение, особено за дебюта на Лино.

И така след състезанието покарахме за кеф, особено аз, замисляйки се сериозно за намиране на подобно място и в България. След прекрасния ден и добрите резултати се върнахме в лагера, където хората се бяха утройли. Беше запален огромен огън, ди джея беше на ниво и усетихме, че ни очаква нечовешко парти.

Естествено домакините направиха страхотна церемония за връчване на наградите и раздаване на медалите. Неусетно потънахме в ритъма на страхотните парчета и добре подготвените шотове, ставаше все по-горещо и весело, имаше салта, танци, влакчета по покрива, скачане в огъня, спускане по парапета с обувки, с една дума зверско парти. В един момент нямаше значение дали сме българи, румънци или сърби – всички бяхме много щастливи. Но повече не искам да описвам партито, а се надявам скоро да направим подобно и тук, и вие сами да усетите духа на маунтинборд хората.

За съжаление всяко хубаво нещо си има край. На другия ден станахме уморени, но щастливи, натоварихме нещата в колата и отидохме на зелената пудра за последно кръгче. Беше ни много трудно да се разделим с ръмунските и сръбските ни приятили. Искаме отново да се съберем и да почустваме прекрасните емоции от този зелен райски уикенд, може би най-добрия до сега.

Резултати:

1. Сам
2. Боби
3. Димо
4. Лино