Да стигнеш до Кавала е по-лесно и по-бързо отколкото до Несебър например. Разстоянието е точно 322 километра, границата се минава изключително бързо – съседите вече не те оглеждат критично, не ровят в багажа ти, само показваш личната си карта и минаваш. Пътят е без дупки, само не се отпускай и не натискай много педала, защото след стотина, двеста километра, както си караш съвсем спокойно и зяпаш през прозореца, те спира гръцката полиция за превишена скорост, на еди кой си километър от магистралата. Ако пък не те спрат, честитката с глобата може да те чака на границата. Повярвай, глобите са толкова солени, че може да ти се отще да ходиш пак при съседите.

Пътят до Кавала е много лесен, табели има навсякъде, гърците не ти дават да се объркаш, а ако случайно загубиш посоката, винаги можеш да попиташ някой местен – на български /гърците близо до границата говорят български с един приятен, но разбираем акцент/.

Кавала много прилича на нашето Велико Търново. Къщите са накацали амфитеатрално, гледащи изумрудените води на Егейско море. Тесните калдъръмени улички на старата му част са особено красиви с къщите в ярко розово, жълто и синьо. Кокетните первази са окичени с цветя, а дървените капаци на прозорците придават на улиците старинен дух.



Жителите на Кавала наброяват малко над 100 000, но през лятото броят им се утроява. Градът е създаден през VІІІ-VІІ в. пр.н.е. под името Неаполи. По-късно се прекръства на Христуполи (град на Христос) в чест на апостол Павел. За него легендата разказва, че покръстил първата християнка - Лада, в местността Филипи, на 17 км северозападно от града. Там и до днес могат да се видят останки от старо римско селище. Сред забележителностите, които говорят за историята на пристанищния град са крепостните стени, византийските останки и акведуктът - мост от римско време.



Основният поминък на тукашните хора си остава риболовът и туризмът, разбира се. Кавала определено не място за пазаруване, освен ако не искаш да си купиш сувенири. Крайбрежната улица е препълнена с кафенета, в които се събират предимно млади хора, а масите и столовете са поставени направо върху тротоара и гледат към морето.

Цените на хотелите са много различни. В по-луксозните на първа линия до морето нощувка със закуска излиза около 50-80 евро. Има обаче и по-малки фамилни къщи, които дават стаи под наем за по 20-30 евро. Ако не носиш евро обаче, не се притеснявай, местните приемат и левове, а и курсът е съвсем приемлив. В повечето магазини също може да се пазарува в лева, даже може да ти обменят пари, ако близката банка е в обедна почивка /гърците имат доста нетипично работно време, то е различно за всеки ден от седмицата... чудя се как се оправят кое кога работи/.



Виж таверните работят от обяд до... когато има хора. Цените са същите като в България, но в евро, обяд в заведение средна категория излиза от 10 до 30 евро на човек. Обслужването е невероятно. Посрещат те като приятел, изпращат те като още по-голям приятел въобще тръгваш си с кеф и искаш утре пак да обядваш на същото място. Опитай узото, както и местното вино рицина - бяло, леко, все едно си разредил нашенско вино с лимонада например и от него нямаш махмурлук на другия ден. А храната..., храната е толкова вкусна. И морските дарове и типичните сувлакита, които се продават на всеки ъгъл. Ако си любител на сладкото, попитай в близката закусвалня за сладка баница. Това е нещо между плодова пита, милфльой и пай с ябълки и е изключително вкусно /сигурно гъркините често си похапват такава закуска, защото са доста закръгленки/.



Въобще Кавала е мястото за пълна почивка и релакс с изумрудено море, разлюляни от ветровете палми и портокалови дръвчета по уличките, отрупани с оранжеви плодове, мамещи те да ги откъснеш, а местните хора са изключително мили. Като минават покрай теб, казват усмихнато „калимера” /добър ден/, без въобще да те познават и ще те накарат да се почувстваш като у дома си.





автор и снимки: Петя Вълкова
board.bg