Еърбординг (Airboarding)

Това по същество е високотехнологичен вариант на найлоновия чувал, с който сме се пързаляли като деца. Еърбордът е надуваема шейна с набраздено дъно. Това позволява не само развиването на много високи скорости (до 130 км/ч), но и неочаквано рязко взимане на завоите. В ненадут вид еърбордът е удобен за транспортиране и тежи около 3 кг. Това е един от най-лесните за овладяване екстремни спортове – дори на малки деца е достатъчен половин час, за да свикнат напълно с шейната. Опасността идва от простичкия факт, че се пързаляте с главата напред и носът ви е на няколко сантиметра от снега.

Кайтуинг (Kitewing)

Казват, че това било сухоземната алтернатива на уиндсърфингът. Кайтуингът е хвърчило с формата на крило, което действа на същия принцип като по-популярния кайт, но заради наличието на твърда рамка е по-лесно за овладяване. Може да се използва със ски, сноуборд, кънки, дори и скейтборд. Върху лед и утъпкан сняг позволява развиването на скорости до 100 км/ч, а рекордът за най-дълго прелитане е малко над половин километър. В сглобен вид тежи около 6 кг и е с размерите на чифт ски.

Спийд райдинг (Speed riding)

Това вече е за напреднали - не само в ските и парапланеризма, но и в овладяването на собствените страхове. Концепцията е проста: заставате на някой стръмен заснежен връх, снабдени с малко паракрило и ски или сноуборд. После просто се пускате надолу със скорост, надхвърляща понякога 100 км/ч, като използвате крилото, за да прелитате над препядствия от рода на озъбени скали. Изкачването до върха може да отнеме дни; слизането отнема няколко минути. Ако ви звучи лесно, вижте клипчето по-долу или просто напишете speed riding в YouTube и се хванете здраво за стола.

Dim lights Embed Embed this video on your site

board.bg