Шибеник. Да, това име прави някои асоциации, но това е най-старият адриатически град в Хърватия. Сравнително малък, но много красив. Приятно място, както за живеене, така и за почивка. Със свойте малко над 50 хил. жители, Шибеник се превръща в една от онези дестинации, които дават ясна представа за начина на живот в Хърватска, извън столицата. Разположен е в красив залив в централната част на Далмация, където се влива река Крка в Адриатическо море.
Нашата разходката там започна към 10 часа сутринта. Останахме приятно изненадани, след влизането в града. Бързо намерихме паркинг, където да оставим колите и да се отдадем на разходка. Беше делничен ден и в града цареше работна атмосфера. Забързани хора, минаващи коли, почти като навсякъде. Малката разлика беше, че спокойствието надделяваше.
Тъй като не разполагахме с много време, предварително бяхме набелязали местата, които искахме да видим и затова решихме да не губим време, а да се захванем с обиколката на града. На някои от нас обаче ни се пиеше кафе и в крайна сметка, седнахме да отдъхнем, още преди да сме се изморили. Посетихме кафене на крайбрежната улица. Приятно, клюкарско местенце, от което се виждаше малкото пристанище и красивите яхти, спрени там. Поръчахме си необходимото и го изпихме с наслада. Комбинацията на ароматно кафе и красива гледка е нещо прекрасно.
Тук трябва да спомена за едно правило в сервирането на кафе. Виждахме го винаги, когато спирахме за почивка. Кафето се сервира с чаша минерална вода. Навсякъде. Независимо дали си поръчваш еспресо, капучино или мляко с нес, винаги, винаги има чаша минерална вода. Ще си кажете, да, но и тя се заплаща, но не е така. Това е просто правило, което те кара да се усмихнеш и удоволствието от този малък жест е още по-голямо.
Шибеник се оказа малко по-голям от това, което си представяхме.
Има малък парк. Много красива старинна част. Съвременна част. Чудесно, китно градче.
Името му се появява по времето на Крал Петър Крешимир IV. По онова време, Шибеник, за кратко е бил домът на Хъватския крал и поради тази причина е наричан още градът на Крешимир.
След направените археологически разкопки на замъка Св. Михаил (Св. Ана), разположен в централната част на града, се оказва, че местността е била населявана много преди идването на Хърватите.
До 1412 година Шибеник, както и останалата част от Далмация устояват на Венецианските набези. В края на 15 век Турската империя заплашва града, но така и не успява да го завладее.
През 16 век е построена крепостта Св. Никола. Укрепление, построено на малък остров срещу входа на пролива Св. Анте и пристанището на Шибеник. Проектирана е от ренесансовия архитект от Бреша Микеле Санмикели. Построена е на две нива, като в ниската й част, на морското равнище, се намира пространство с отвори за оръдия. То е покрито с големи сводове, а върху него е разположена площадка с военни съоръжения, жилището на капитана, както и малък параклис.
Падането на Венецианската Република през 1797 поставя Шибеник под Хабсбургска Монархия.
След Първата Световна Война, Шибеник става част от Кралство Югославия, докато през Втората Световна Война е окупиран от Фашистка Италия и Нацистка Германия. След края й, той става част от Югославия, докато Хърватска не обявява нвезависимост през 1991.
По времето на Хърватската Война за Независимост (1991 - 1995), Шибеник е тежко атакуван от Югославската Национална Армия и Сръбски военни части. Битката продължава 6 дни (16-22 септември на 1991). Запомнена е като битката през септември. Бомбардировките засягат много сгради, в това число куполът на катедралата и театър построен през 1870.
През август 1995 Хърватската армия успява да отблъсне сръбските войски и освобождава завзетите земи. Това дава началото на възстановителните операции след войната. Скоро след това Шибеник е напълно възстановен.
Днес Шибеник се е превърнал в един силно развит туристически град. С всичките си забележителности и красоти, той е цел, не само на туристи от чужбина, но и на хърватите. Местното население доста интензивно обикаля страната си и е право за едно. Има много места, които трябва да се видят и опознаят.
Разглеждането на града ни отне малко повече от 5 часа. Голяма част от времето си прекарахме по малките, красиви улички, по които много успешно намират място заедно старите къщи, малките площадчета и модерните магазини, банки и кафенета. Ако сте решили да разгледате Шибеник и обикалящите го малки градчета, острови и паркове по-обстойно обаче, ще ви трябват поне два дни. Ние трябваше да прожължим напред към следващата дестинация и поради тази причина, не можахме да си позволим повече от тези 5 часа.
Ето някои от местата, които успяхме да видим и които препоръчвам на всеки, който се е запътил към Шибеник:
Катедралата Св. Якоб (Джеймс) - една ат най-красивите в Далмация. Строена е в периода 1431-1536 г. и е включена в списъка на Юнеско. Няколко архитекти се трудят над построяването. Построена само от мрамор и камък
.
Ректорския дворец (Кнежева палац) – намира се в централанта част на стария град.
Замъка Св. Михаил (Св. Ана) – намира се на възвишение в стария град.
Ортодоксалната църква Св. Спас ат 14. век, известна с красивия си иконостас.
Крепостта Св. Никола. За да стигнете до нея е необходимо да вземете корабче, което тръгва на всеки 30 минути от пристанището на града.
За любителите на дайвинга, горещо препоръчвам да хванат корабче до остров Зларин. Там се намира едно от най-красивите места за гмуркане в Хърватска. Удоволствието от гмуркането е подплатено и от разходка на острова, който от своя страна, предлага спокойствие, тишина и красиви места. Пътуването в двете посоки е около 40 минути.
На няколко километра на север от града се намира красивият национален парк Крка. Той наподобява много на по-рано описаният от мен национален парк Плитвички езера. Крка е пълен със спиращи дъха водопади, уникална флора, разнообразна фауна, както и много исторически и археологически разкопки.
board.bg
