Както обещах преди време, ето втората част, описваща нашето пътуване из красива Хърватска.
След като успяхме да си починем от емоциите, натрупани предният ден, се отправихме към плануваната от нас, следваща дестинация - „Плитвички езера”. Национален парк с уникална по рода си красота. За наше щастие, наетата от нас къща беше на 7 км от входа на парка и това ни спести време и път, а нарастващото нетърпение скоро беше наградено.
След разходка около входа, чакане на опашка за билети и освежаване с глътка вода, всички заедно влезнахме в парка към 11 часа. Платихме вход от по 15 евро на човек. Пред парка има голям паркинг, който също се плаща, а цената му е 1 евро за 1 час, съвсем понисимо. Не се налага да паркираш в гората и да газиш тревните площи. Имаше и промоции, когато влизахме в паркинга, видяхме табела с оферти за паркинг + обяд. При закупуването на такъв пакет, цената става още по-ниска.
Купили билети и освежени, решихме да научим малко повече, от това което вече знаехме за парка и седнахме на сенчестите пейки близо до входа, за да може всеки който иска да понаучи още неща, за мястото, което предстоеше да бъде открито от всички нас.
През тези 15-20 образователни минути, всеки от нас научи още много неща за парка, но най-интерестните факти ще споделя с вас.
Плитвички езера e обявен за национален парк на 8 април 1949 г. От 1979 г. е включен в списъка на ЮНЕСКО на световното наследство.
До 1958 г. районът не е бил приогоден за активен туризъм и до езерата се е достигало единствено през горските пътеки. По това време на тогавашният управител на парка, му идва идеята бъде изградена система от дървени мостчета, чрез които да се даде възможност на по-голям брой посетители да разглеждат парка, като по този начин да се увеличат и приходите по поддръжката му.
Площта на националния парк е 29482 ха, от които 22000 ха са гори. Намира се между планините Мала Капела и Плешивица, в непосредствена близост до пътя, който свързва Загреб с Далмация.
Общата площ на езерата е 217 ха, от които три четвърти се падат на двете най-големи езера: Козяк и Прошчанско езеро.
Поради различни природни особености, езерата се делят на Горни и Долни. Най-високото от тях, Прошчанското езеро, се намира на 639 м надморска височина, а най-ниското, Новаковича брод, е на 503 м. Навсякъде около тези езера, а отчасти и в района на водопадите, се простира гора. Останалата част са поляни и ливади.
Сред разнообразната фауна се среща дребен дивеч, глигани, сърни, както и постоянните обитатели на парка – мечките, вълците и дивите котки, а в езерата има пъстърва. В този район са регистрирани над 120 вида птици, от които 70 гнездят тук постоянно.
Основната характеристика на езерната система е значителната динамика на непрекъснато нарастване и преобразяване на всички нейни елементи. Под влияние на натрупващия се шуплест варовик при водопадите, дълбочината, големината, формата и дори броят на езерата постоянно се променят.
В парка се организират множество туристически маршрути, пътуване с корабче с електрически двигател по големите езера, с електрическо влакче по пътя в парка, а в околността съществуват и няколко къмпинги и хотели.
Разходката ни започна с направата на много снимки. Бяхме удивени от това, което се откри пред очите ни. Невероятна красота.
Невероятна природа. Невиждан цвят на водата в езерата.
Красиви, много красиви водопади.
Прекарахме цял ден, обикаляйки по дървените мостчета. Снимахме всеки възможен детайл. Пътувахме с лодка. Возихме се на влакче. Наслаждавахме се на този невероятен ден, на чудесното време и на заобикалящата ни красота.
Повечето от нас знаят, че в България има също толкова красиви, а дори и по-красиви места. Места, които обичаме и им се възхищаваме. В случая Хърватска ни повежда вече не с едно, а с две на нула. Защо с две?! Помните ли за магистралата? Магистралата, която за 10 години е постоена така, че обикаля цялата страна. Без спонсорството от ЕС. Ние още си мечтаем за такава.
Плитвички езера прави резултата 2:0. И тук си имаме паркове и резервати, но нито един не е култивиран по такъв начин. Нашите паркове не са пригодени да привличат туристи от цял свят. Липсват условия за активен туризъм, който да води, както до печалби, така и до усмивки, когато някъде по света се спомене името България. Кога ще стане това? Може би скоро?!
Тръгнахме си замислени, но много щастливи от видяното. Парк Плитчивки езера ни предложи повече, отколкото очаквахме. С усмивки на лицата, поехме на юг. Беше време да се отправим към морският бряг, за да продължим да откриваме Хърватска.
След почти два часа път стигнахме до град Шибеник. Този град следваше в програмата ни. За него, както и други градове, в южна Хърватска, ще ви разкажа скоро.
