Това лято група приятели решихме да пътуваме до Хърватска. Естествено, това решение беше продиктувано от огромното ни желание да отидем на концерта на U2 в столицата Загреб, към който се бяха запътили много нашенци. Ние обаче решихме, да не бием път само за концерта, и планирахме и кратка, едноседмична почивка, за да можем да разгледаме, колкото може повече от държавата, която напоследък e все по-често споменавана. Естествено цел номер едно беше концерът, но знаехме, че след като вече сме се насладили на изпълнението на ирландската четворка, можем спокойо да поемем на юг към морето.

Тръгнахме рано. Беше събота. Обикновена съботна сутрин в София. Все още спокойни улици. Но така е през лятото, за разлика от останалите сезони, през който нашата столица се пръска по шевоте, по което и да било време.

Без да бързаме и да се притесняваме, след около 6 часа път бяхме на Сърбо-Хърватската граница. След малко чакане там, поехме отново, но вече бяхме в Хърватска. Първо сериозно впечатление – магистралата. Обновен път, чист и поддържан. Такава магистрала можете да видите в Германия, но човек не очаква отивайки към Загреб, да се движи по първокласен път с маркировка, знаци, табели, ограничителни мрежи и всичко неоходимо (каквито са изискванията на ЕС). Чудя се, България е в ЕС вече 2 години! Къде е нашата европейска магистрала? Но това е друга тема.

След още около 3 часа стигнахме Загреб. Спирахме, правихме си кафе паузи и това ни забави, но всички бяхме спокойни и никой не бързаше да стигне от точка А до точка Б за определено време.

Минахме на бързо през столицата, без да спираме. Чакаха ни в наетата от нас къща близо до национален парк „Плитвички езера”, а от Загреб до там имахме още около час път.

Когато пристигнахме в къщата, ни посрещна хазяйнът. С широка усмивка, той ни повери къщата си за цял уикенд. Ще си помислите, че сме се изръсили доста за такова удоволствие, но ще кажа само, че цената на цялата триетажна къща, с 5 паркоместа, барбекю, камина, огромен двор, всекидневна, немалка кухня и общо 6 стаи, струваше за целият уикенд, толкова колкото би ни струвал апартамен за една вечер, в някое от курортните селища на нашето черноморие.

След приятна вечеря и скромна почерпка, всеки от нас се отправи на заслужена (след 11 часа път и изминати 1200 км) почивка. Освен това на другия ден ни предстоеше събитието, от което тръгна всичко свързано с Хърватска – концертът на U2 в Загреб.

Лека закуска. Силно кафе. Преглед на местната преса и всичко това под красива ябълка, на маса до външната камина, близо до която имаше и люлки (в случай, че гостите на къщата имат и малки деца).

Час по-късно бяхме в Загреб. Страхотен град. Бях ходил там и преди, но не бях останал с кой знае какви впечатления. Може би, защото по времето, когато бях там за първи път, не познавах много места по света. Но сега смело мога да кажа, че съм бил тук и там и вече имам друг поглед над тези неща.

Загреб. Спокойствие. Красиви улици. Съчетание на история и съвремие. Няма и помен от война и то преди само 15 години. Всичко е чисто, подредено, уредено. Прекарахме цял ден разхождайки се. Страхотен ден. Страхотно място. Много по-различен от преди 5 години, в добрият смисъл. Градът ми се видя „израстнал”. Истинска европейска столица. И какво от това, че Хърватска не е в Европейския съюз. Преди време след референдум Хърватите решават почти единодушно, че не искат да влизат в Евро-съюза. И за какво им е. Имат си всичко и всичко им е прекрасно. Развиват се бързо, ние само можем да им завиждаме. По нищо не личи, че преди 15 години по тези места е имало бомбардировки, порутени къщи, разбити пътища, с други думи – война.

Ето малко повече информация от историята на Загреб.

Градът започва съществуването си като такъв, през 17 век. Тогава двете средновековни общини Градец и Каптол, разположени на два съседни хълма, около днешният град се сливат в град Загреб. Днес те са културният център на града. По-късно, по времето на австро-унгарския период, Загреб е наричан с немското си име Аграм.

Между двете световни войни се появяват работнически квартали между железопътната линия и река Сава. Също така се строят жилищни квартали за средната класа. След Втората световна война са построени още нови квартали между железопътната линия и реката. Така нареченият Нови Загреб е квартал, който се появява в средата на 1950-те южно от реката. Градът расте също на запад и на изток, поглъщайки много села. Днес Загреб е един от най-красивите градове в югоизточна Европа, и много напомня на австрийски град. Всичко това е благодарение на собствените усилия на Хърватите, усвоили изключително добре помощите след войната, както и много доброто усвояване на собствени капитали.

Като цяло градът може да се раздели на 3 части. Първата е т.н. Стар град, където са преезидентския дворец, катедралата, църквата „Св. Марко”, парламентът и други много интерестни сгради. Във втората (Долни град) можете да откриете магазини, приятни кафенета, красиви паркове и театри. И третата е т.нар. Нови Загреб, който е новата част на града и не е толкова интересна за туристи.

Местата, които направиха много силно впечатление не бяха едно и две. Имахме възможност да обиколим голяма част от Стария и Долни град и да се насладим на стари сгради, кафенета, ресторанти.

Ето малка част от местата, които задължително трябва да се видят в Загреб:

Разхождайки се човек неминуемо вижда две кули. Кули, които се виждат от много места в в града. Това са кулите на Неоготическата катедралата в Загреб. Висока 105 метра, тя е най-високата сграда в Хърватска.

Строителството й започва през 11 век (1093). През 1242 е била разрушена до основи, от татарите, но след това отново е издигната.

В края на 15-ти век, Османската империя нахлува в Босна и Хърватия. Тогава започва строителството на крепостни стени около катедралата. Някои от тези укрепления са все още непокътнати и могат да се видят непосредствено до нея.

През 1880 г. катедралата е силно повредена от земетресение. Възстановяването й в неоготичен стил е направено от Херман Болле, благодарение, на когото тя има сегашният си вид.

Днес, влизайки вътре, можете да видите Глаголицата, изобразена върху една цяла стена, точно до входа й.

Друго, много интерестно нещо, което можете да видите там е паметник на Св.Св. Кирил и Методий. Чрез него Хърватите отдават почит към двамата братя, създали нашето четмо и писмо.

Катедралата е изобразена на обратната страна на банкнотата от 1000 хърватски куни, отпечатана през 1993 г.

Друго, също много известно, и не по-малко красиво място е енорийската църква „Св. Марко”. Тя се намира в края на малка уличка с името „Св.Св. Кирил и Методий”, която те отвежда до площад "Сан Марко", на който се намира църквата. Отвън, на северозападната й стена се намира най-старият герб на Загреб с гравираната 1499 година на него (оригиналът се съхранява в Градския музей в Загреб).

На покрива на църквата, плочките са подредени така, че да представляват герба на Загреб (бял замък на червен фон) и Триединното кралство на Хърватия, Славония и Далмация.
На ъгъл на площад "Сан Марко" е Кметството, седалището на управлението на града през Средновековието. Сградата е преминала през няколко фази на промяна и преустройство, но и до днес все още се ползва за заседанията на Общински съвет на Загреб.

Слизайки от хълма, където се намира църквата, се отправихме към друга, не безизвестна и красива сграда в Загреб, а именно Хърватският народен театър. Той е основан през 1840 г., но се помещава в сградата, към която се отправихме, от 1895 година. Тогава, Австро-унгарският император Франц Йосиф официално я открива, като новият дон на театъра. Сградата е проект на известните виенски архитекти Фердинанд Фелнер и Херман Хелмер, чиято компания построява и няколко театъра във Виена.

Местата, които трябва да се видят в този град, далеч не са само тези. Ако, обаче, ви разкажа за всички, само ще разваля удоволствието, което ще изпитате, когато сами ги откриете. Затова ще оставя изненада за вас самите. Вие си я поднесете.

И така след цял ден прекаран в разглеждане на красивият Загреб (с малки почивки за бира и кафе), се отправихме към стадиона на местния футболен гранд „Динамо” – стадион Максимир. Там ни очакваше нещо, за което се бяха стекли хора от целият Балкански полуостров, както и от Чехия, Унгария, Италия. Според неофициалните данни, въпросната вечер, само заради концерта, в Загреб са пристигнали 40 000 туристи от целия регион. Само за една, единствена вечер. Това, според мен говори достатъчно за популярността на групата, която всички ние очаквахме да видим – U2.

Концертът. Невероятна смесица от звук, визия, изпълнение. Уникална сцена, вечни песни, пълно зашеметяване. Но няма да ви обсипвам с информация, която навярно сте прочели вече от няколко места, и сте гледали по телевизията.

След концерта, отново без да бързаме и да се припираме, се прибрахме в разкошната, наета от нас, къща. Пътувахме около час. Почерпихме се по случай страхотният ден и се отдадохме на почивка, защото знаехме, че истинската почивка и истинските емоции свързани с Хърватска тепърва предстоят. Загреб е много красив град, но всички знаехме, че голямата красота на Хърватска не се крие в чудесната столицата, а в по-малките градове, села, резервати, национални паркове, морски курорти и други невероятни местенца, които в последствие открихме, и за които ще ви разкажа още следващия път.