Уейкборд

от Admin Четвъртък, 09 Юли 2009 16:36
Оценете тази статия
(1 глас)
Уейкбординга е воден спорт, при който се кара уейкборд върху водната повърхност. Разработен е като комбинация между водни ски, сноуборд и сърф. Уейкбордистът е теглен от лодка или влек със скорост между 29-39 км/ч, в зависимост от състоянието на водата, теглото на уейкбордиста, големината на борда и най-важното – от предпочитанията на райдъра.


Каране

Използвайки кантовете на дъската, уейкбордистът може да излиза извън дирята на моторницата или косо да минава през нея. Скоковете се изпълняват чрез косо преминаване през дирята и мятане във въздуха или чрез преминаване през кикър. Други трикове се изпълняват и върху слайдер (дълга напречна греда), по който бордистът се пързаля, пазейки баланс.Веднъж щом бордистът напредне в спорта, той може да упражнява и усъвършенства трикове.

wake
Видове

Уейкбордовете са различни по форма и големина, затова са важни личните предпочитания и теглото на уейкбордиста. Колкото по-голям е борда (на ширина и дължина), толкова по-добре се държи на повърхността. Но с по-големите бордове е по-трудно да се правят трикове.Стиловете на каране се различават също и по извивката на бордовете. Производителите наричат това „борд-люлки”. Две са основните „люлки”, познати като Непрекъснати и Тристепенни. Непрекъснатата люлка има извивка по цялото протожение на повърхността на борда, което позволява по-плавно и по-бързо каране без съпротивление на водата. Тристепенната люлка е с равен център и резки извивки към носа и опашката. Този дизайн на уейкборда е направен, за да се издига по-бързо докато пресича косо вълната на лодката и позволява повече време във въздуха.
wake4
wake5
wake1
Повечето уейкбордове се произвеждат с „перка”. Някои перки са изляти върху самия борд, докато други са подвижни, обикновено направени от алуминий, фиброкарбон или пластмаса. Всеки дизайн определя доколко агресивно борда ще хваща водата. Въпреки че дизайнът не може да се променя, различни големини перки се продават отделно, за по-добро персонализиране на карането. Напредналите бордисти понякога махат перките, докато новаците карат с тях за по-добра стабилност.

Развитие на спорта


Уейкборда възниква в началото на 90-те след появата на водния скибординг. Дизайнът на ранните дъски е базиран на сърфа с насочващ нос (проектиран, за да се кара в една посока) и тройна опашна перка за стабилност и силно захващане. Каишките са направени от каучукова подложка с вмъкната връв за задържане на крака върху подложката. Малка „люлка” (извивка на борда) била оформена, за да държи носа над водата. Тези дъски осигурявали добро движение и задържане на ръба, но голямата тройна перка затруднявала скоковете и завъртанията, а насочващия нос ограничавал промяната на карането. В началото спорта се заключавал в това, бордистът да сърфира върху уейкборда и да изпълнява малки скокове пресичайки дирята.
В средата на 90-те развитието на спорта довело до произвеждането на по-стегнати и подсилени каишки, които държат целия крак, както и на двупосочни бордове, включително скъсяване на носа и единична перка на двата края (носа и опашката). Обикновено на опашката перката била голяма и сърповидна, а на носа – малка и права. Тъй като нормалната позиция на борда била с носа напред, голямата сърповидна перка осигурявала тяга и контрол, а по-рядкото обратно каране си служело с по-малката предна перка за стабилност докато бордиста се обърне отново в нормална позиция след завъртането. Люлката била увеличена за да се подобрят приземяването върху водата и за намаляване на смущенията от носовата перка. Ръбовете били леко заоблени за да се избегне влаченето по водата и да се придаде плавно приземяване. Тези дъски подобрили височината и диапазона на скоковете и позволили лесно завъртане или т. Нар. «бътърслайд» (каране на борда перпендикулярно на дирята) движения с цената на.
В началото на милениума развитието на уейкборда вече доближава това в наши дни. Въпреки че двупосочния борд от края на 90-те останал, значителни технологични нововъведения променили морфологията на борда. Рейловете и ивиците разкъсват и правят канал през водния поток напречно, като по този начин елиминират водното всмукване и подобряват значително карането. Тези промени позволили да се направят по-къси и по-хидродинамични перки за борда. С подобрената хидродинамика от рейловете и късите перки, дъските приели правоъгълна форма по краищата и опашката за подобряване на остротата и скоростта на уейкборда.
Погрешно се смята, че първоначално уейкбординга е бил измислен от сърфиста Тони Фин в средата на 80-те, познат тогава като Ски-бординг или Скърфинг, докато всъщност е създаден в Нова Зелания от Алън Бърн и негови приятели. АБ дал назаем Скърфборда на Джеф Дарби и негови приятели в Куинсланд, Австралия. Те, от своя страна, започнали да правят свои собствени дъски и по-късно се свързали с Тони Фин, който след това започнал да произвежда тяхната марка „Скърфър” срещу процент от приходите.

wake2Неотдавна, през юни 2008 в Уейкборд Мегазин била публикувана снимка от далечната 1979, на която братята Ron и Robb Seidenglanz сърфират по диря, теглени от бостънски китоловен кораб в Корона Дел Мар, Калифорния. Като възрастен Ron Seidenglanz, от 24 г. възраст до сега, е прекарал повече от 16 години в правене на филми за уейкборд и създал фамилния бизнес Sidwayz Films. RS развил спорта с помощта на много хора чрез документиране, създаване на общност и любов към правенето на филми. Вие изберете по кой начин да погледнете историята на уейкбординга.
Много сърфисти с достъп до лодки са се теглили един друг на сърфборд още в ранните дни, когато двете професии често се срещали. Сърфовете за теглене, проектирани за сърфиране в океана варирали, но концепцията била наречена „Фрийбординг”. Фрийбординга не трябва да се бърка със скибординга или скърфинга. Дъските, специално създадени за каране зад лодка, били по-тесни и по-къси от стандартните сърфбордове в наши дни и взаимствали някои технологии от водните ски, като например вдлъбнатината в долната част.
Много години преди Тони Фин и „Скърфър”, Австралийския дизайнер на сърфове и изобретател Брус Маккий, през 1982 в Австралия пуснал по вода първия в света масово произвеждан пластмасов скиборд (Скърфборд), наречен „Mcski”, по-късно „SSS” скиборд, а след това „Wake-snake”. Дъската имала подвижни каучукови каишки за краката, вдъбнат тунел отдолу и перка. По-късно били добавени две по-малки странични перки за по-добро задържане и по-голяма маневреност.
Брук Маккий и сътрудника му Майкъл Рос започнали преговори с Американски медалист по Водни ски и скоро първата продукция в Америка била факт. Лансирането на американската версия, наречена „Сърф-ски” била на изложението 'IMTEC' в Чикаго през 1984. На изложението Макний се запознал с Тони Фин, който щял да бъде предложен за представител в Калфорния, и резултатът от това е лансирането на споменатия по-рано американски продукт „Скърфър”.
Терминът „уейкборд” бил въведен от Портър Дотри, заедно с концепцията и дизайна в сътрудничество с брат му Мъри и про сноубордист, който те спонсорирали. Пол запознал Херб О’Браян с идеята и въвеждането на „Хиперлайт” уейкборд (наречен от Емон Фицпратрик – Хлапето) положило основата на еволюцията на уейкборда през 90-те. Компанията Ликуид Форс на Фин и Редмънд стартира.
През 1989 е основана Световната Асоциация по Скиборд, а първият световен шампионат по Скиборд се състои в Хавай. Следващата година е първият шампионат на САЩ в Колорадо Спрингс. В началото на 90-те състезания започнали да се правят навсякъде из щатите. През 1996 уейкбординга е включен в изданието за екстремни спортове X Games II. Световната асоциация по Скиборд се преименува на Световна асоциация по Уейкборд.

Развитие на спорта

Уейкборда възниква в началото на 90-те след появата на водния скибординг. Дизайнът на ранните дъски е базиран на сърфа с насочващ нос (проектиран, за да се кара в една посока) и тройна опашна перка за стабилност и силно захващане. Каишките са направени от каучукова подложка с вмъкната връв за задържане на крака върху подложката. Малка „люлка” (извивка на борда) била оформена, за да държи носа над водата. Тези дъски осигурявали добро движение и задържане на ръба, но голямата тройна перка затруднявала скоковете и завъртанията, а насочващия нос ограничавал промяната на карането. В началото спорта се заключавал в това, бордистът да сърфира върху уейкборда и да изпълнява малки скокове пресичайки дирята.

В средата на 90-те развитието на спорта довело до произвеждането на по-стегнати и подсилени каишки, които държат целия крак, както и на двупосочни бордове, включително скъсяване на носа и единична перка на двата края (носа и опашката). Обикновено на опашката перката била голяма и сърповидна, а на носа – малка и права. Тъй като нормалната позиция на борда била с носа напред, голямата сърповидна перка осигурявала тяга и контрол, а по-рядкото обратно каране си служело с по-малката предна перка за стабилност докато бордиста се обърне отново в нормална позиция след завъртането. Люлката била увеличена за да се подобрят приземяването върху водата и за намаляване на смущенията от носовата перка. Ръбовете били леко заоблени за да се избегне влаченето по водата и да се придаде плавно приземяване. Тези дъски подобрили височината и диапазона на скоковете и позволили лесно завъртане или т. Нар. «бътърслайд» (каране на борда перпендикулярно на дирята) движения с цената на.

В началото на милениума развитието на уейкборда вече доближава това в наши дни. Въпреки че двупосочния борд от края на 90-те останал, значителни технологични нововъведения променили морфологията на борда. Рейловете и ивиците разкъсват и правят канал през водния поток напречно, като по този начин елиминират водното всмукване и подобряват значително карането. Тези промени позволили да се направят по-къси и по-хидродинамични перки за борда. С подобрената хидродинамика от рейловете и късите перки, дъските приели правоъгълна форма по краищата и опашката за подобряване на остротата и скоростта на уейкборда.

Погрешно се смята, че първоначално уейкбординга е бил измислен от сърфиста Тони Фин в средата на 80-те, познат тогава като Ски-бординг или Скърфинг, докато всъщност е създаден в Нова Зелания от Алън Бърн и негови приятели. АБ дал назаем Скърфборда на Джеф Дарби и негови приятели в Куинсланд, Австралия. Те, от своя страна, започнали да правят свои собствени дъски и по-късно се свързали с Тони Фин, който след това започнал да произвежда тяхната марка „Скърфър” срещу процент от приходите.

Последна промяна на Неделя, 28 Февруари 2010 18:17
Admin

Admin

Е-мейл: Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
Още от тази категория: Водни ски »

Добавете коментар