Джен Хъдак навлиза професионално в спорта едва на 17 години и още тогава се класира на 3-то място на US Freeskiing Open. На 23 години Джен вече има завидна кариера във фристайл ските: Шампион за 2009 на US Freeskiing Open, шампион за 2006, 2007 и 2008 на US National Halfpipe, шампион на AFP WorldTour  за 2009, Второ място в общото класиране на FIS World Cup Halfpipe за 2008, 5 медала от X Games от 2007 до 2010 г. Тази година за Джен е по-специална. Тя сбъдна своята най-голяма мечта: Златото от X Games. При това два пъти – в Аспен и в Тин.

Поводът да вземем интервю от нея е не само успехът й тази година, но и упоритостта, с която преследва мечтите си, независимо от трудностите, пред които се изправя. Като например пребиването миналата година на Световната купа в Юта, след което на Джен й трябват повече от 6 месеца, за да започне да ходи нормално. Джен прекарва часове пред компютъра, за да гледа кадър по кадър някой трик, от различни ъгли, за да може да го направи по-добре следващия път. Когато падне, става и опитва отново. Вярва, че е господар на собствената си съдба. Джен Хъдак обожава своя спорт – тя спи, яде и диша с мисълта за него.

Здравей Джен, как си? Къде те заварваме? 

Здравей, добре съм. Тъкмо пристигнах в Скуо Вали, Калифорния за Националния шампионат.

Кога и как започна всичко за теб в този спорт? Кой запали искрата в теб?

Карам ски още от 3-годишна. Баща ми направи въжено влекче в задния ни двор във Върмонт и веднага след като се научих започна да ме взима и по ски курортите. Дължа всичко на баща ми за това, че сподели любовта си към ските с мен толкова рано. Но майка ми е тази, която направи много саможертви по-късно. Тя се местеше с мен във Върмонт през зимата, когато бях в гимназията, за да мога да карам ски всеки ден. Семейството ми винаги ме е подкрепяло за този спорт.

Откакто се състезаваш кариерата ти върви последователно нагоре и нагоре. Кое е най-важното нещо, за да станеш професионален състезател и да печелиш титли?

Кариерата ми започна веднага след гимназията, но през първата ми година като „про” имах много травми. Това направи следващите две години още по-предизвикателни за мен. Загубих увереност и карането ми не беше много добро, въпреки че се справях сравнително добре на състезанията. По това време бях достатъчно смела, за да продължавам напред. Не бях постигнала целите си и не смятах да се отказвам. Така че най-важното нещо, за да станеш професионален състезател, е никога да не се отказваш. За зрителите понякога това може да изглежда лесно, но зад всеки трик на всеки рън се крие тежка и упорита работа. Понякога това отнема години, но ако го искаш достатъчно силно, можеш да го постигнеш.

Тази година ти успя да постигнеш една голяма и дългогодишна мечта – Златото на X Games и то два пъти – в Аспен и в Тин. Поздравяме отново за този успех! Какво спечели и какво загуби по пътя докато следваше тази своя мечта?

В гимназията нямах нормалния, типичен живот за тийнеджър. Израстнах в Кънектикът, където малко хора карат ски. Затова трябваше да напусна гимназията за 5 месеца, за да участвам в ски академията във Върмонт. Много от приятелствата ми пострадаха, но в същото време имах възможност да следвам моята детска мечта. Безспорно съм спечелила доста от всичките ми саможертви, дори операциите ми дадоха опитност. Не бих променила нищо от миналото ми. Целият ми труд и всички върхове и падове през годините направиха този златен медал толкова ценен за мен.

Имаше ли стратегия за спечелването на X Games?

Стратегията ми е еднаква за всяко състезание, в което участвам: карам по възможно най-добрия начин в зависимост от времето, пайпа и т.н. Не мога да контролирам изхода на едно състезание. Мога само да дам най-доброто от себе си. Ако се случи да е по-добро от всички останали, тогава печеля. Ако не, поне знам, че съм дала всичко от себе си..

Какво следва за теб този сезон?

В момента съм в Скуо Вали за Щатския шампионат. След като приключи се връщам в Юта за последния ден от Queen’s Cup Open (състезание за момичета за всички възрасти) и за Super Sweet Park Session (парк/пайп/биг маунтън за момичета). В средата на април отивам в Уистлър за WSI! Tова е едно супер забавно състезание, което пропуснах последните години и съм много развълнувана да участвам там тази година. След това може би ще снимам малко в Аспен или Мемът, но още нищо не е сигурно.

Каква е следващата мечта, която искаш да постигнеш?

Спечелването на златен медал от X-Games винаги е било най-голямата ми мечта, а сега имам два златни медала! Предполагам, че голямата ми мечта сега ще бъде да участвам на Зимна Олимпиада. Но всичко зависи от това дали МОК ще приеме ски халфпайпа като олимпийска дисциплина. Затова всичко върху, което мога сега да се фокусирам е усъвършенстване на моето каране. Имам списък от около 5 трика, които бих искала да науча за следващия сезон. Така че има много работа за вършене!

Какво мислиш за развитието на ски халфпайпа?

Смятам, че е изключително, особено при положение, че още не е олимпийска дисциплина. На Европейските X-Games в Тин, 6 от 8 момичета забиха 9-ки в ръновете си, а всички очакваха от нас 7-ци. Невероятно е, че спорт, който не е развит толкова, колкото сноубординга вече може да се сравнява с него.

Скоро приключи Зимната олимпиада във Ванкувър. Трябва ли ски халфпайпа да стане олимпийска дисциплина, както това се случи със сноуборда?

Определено да. Когато сноубординга стана такава през 1998, най-голямото завъртане беше 720 градуса. Нивото на ски халфпайпа сега е по-високо, от колкото се изисква за място на олимпиадата. Някои хора се тревожат, че FIS променя нашия спорт не за добро, че нещата ще станат прекалено ограничени, твърде контролирани или пък че ще отнемат „free” от “freestyle”-а. Но FIS ще ни търсят, ние ще формираме стандартите за съдийство. И въз основа на събитията на FIS, на които съм участвала (Световна купа) мисля, че съдийството има смисъл и ще съдейства развитието на спорта: 1 съдия за изпълнение, 1 съдия за трудност, 1 съдия за амплитуда и 2 съдии за обща оценка. Освен това, Олимпиадата ще донесе много повече публичност за нашия спорт и много възможности ще се отворят пред нас. Това ще насърчи повече спортисти, особено момичета, да се включат в този прекрасен спорт, което в замяна ще помогне на този спорт да се развива все повече и повече.

Как оценяваш прогреса на жените в екстремните спортове?

Жените прогресират чудесно в екстремните спортове. Това е една доста плашеща среда за момиче, тъй като е доминирана от мъжете, независимо дали говорим за ски, сноуборд, скейтборд и т.н. Но ако успеем да преодолеем първите години на провали, учене и неловки ситуации, тогава оставаме там за дълго. Това е нещо, за което Олимпиадата също ще ни помогне, тъй като ще се подкрепя повече въвличането на момичета в този спорт от ранна възраст.

Защо толкова малко жени участват в екстремни филми?

Иска ми се да имах отговор на този въпрос. Мисля, че според режисьорите жените могат да участват във филм само ако са толкова добри, колкото мъжете. Но това е глупаво, защото филмите се правят за забавление и аз се мотивирам повече, когато видя момиче да прави страхотна линия и да прелети скали, без да се интересувам дали някое момче го е направило по-бързо, по-яко или каквото и да е. Освен това има и по-малко спонсорство за жени, отколкото за мъже в ски индустрията. Трудно е да се намери някой, който да плати за заснемане на филм, когато може в края, при монтажа да не те включат. Заснемането на филми е голям ангажимент и всички в процеса плащат за това. Когато отидеш на състезание, знаеш че можеш да си тръгнеш с малко пари, ако си свършиш работата. Но при снимки за филм, може да покажеш невероятни неща и в крайна сметка да не си включен в него.

Твои колеги са вече загрижани за „глобалното затопляне”, човешкото въздействие върху околната среда и последиците от това като изчезването на зимни курорти и ледници – визирам филмът Generations, проектът Protect Our Winters и т.н. Какво е твоето отношение към тези проблеми? Какъв е твоят личен пример? 

Майка ми правеше проучвания за околната среда за големи американски компании като Duracell и Wrigley’s. Помагаше им да правят същите продукти, но с по-малко замърсяване. Това беше преди 15-20 години, преди да се заговеори сериозно за глобалното затопляне. Така че съм отгледана с идеята да пазя Замята. Не правя нищо ненужно. Гледам да има включена лампа, само ако имам нужда от нея. Взимам си бърз душ. Когато пътувам ползвам бутилка за многократна употреба. Карам кола, която не харчи много. Понякога правя странни (за повечето хора) неща, като да изгасям колата си, докато чакам на червен светофар. За всеки две минути през които колата е запалена и е на празен ход, тя използва същото количество гориво, необходимо за шофиране 2 км. В сайта ми има секция, посветена на това да информирам хората, която се казва "We Are Winter" (Ние сме зимата). Просто кликнете на линка от www.jenhudak.com и ще намерите всякаква информация!

Практикуваш ли друг спорт освен ските?

Обичам активните спортове – уейк, сърф, туризъм, катерене, йога, но най-много обичам маунтин байка.

Какво искаш да кажеш или да посъветваш младите?

Ако откриете нещото, което искате да правите, преследвайте го. Ще постигнете желаното само с постоянство и желание. Трябва само да сте сигурни в това, което искате.

board.bg

снимки: jenhudak.com