През 1960 чикагската компания за кънки се опитва да доусъвършенства изобретението на Мерлин, но техния опит се проваля поради липсата на комфорт, издържливост, стабилност и сигурна спирачка. Тогава през 1984 в Минеаполис един бизнесмен на име Боб Ниагел донася една неопитна компания от Скот Олсен. Тази компания по-късно станала „Ролерблейд”. Въпреки, че не били първата компания, която правела „инлайн” кънки, те били първите които осигурили комфорт, издържливост и дори спирачка, която работи. Сега всички имали възможност да използват кънките, които компаниите са опитвали да усъвършенстват от години.
Когато карането на кънки започнало да става известно, хората смятали, че това е просто новият начин на предвиждане заедно с каране на колело, тичане и шофиране. Повечето хора виждат в кънките начин да поддържаш форма, отколкото истински спорт.
„Агресив инлайин” кънките се смятат за част от „Екстремни спортове” заради рискът, който атлетите поемат.
„Агресив инлайин” кънките станали популярни в края на 1980. В „Агресив” стила хората могат да направят трикове от почти всичко, което може да определим, като „екстремно”. Има два вида карачи. Първо са „стрийт” скейтерите. Те са скейтери, които не се занимават с това професионално, а го правят само за забавление. Карат из улиците, търсейки място, на което да извършват своите специфични движения. На тези места по принцип има дълги тръби, височини и големи стълби. Другият тип са професионалните скейтери. Те правят всичко, което прави и един „стрийт” скейтер, с разликата, че някоя компания спонсорира професионалните карачи.
В скейтерските състезания има три категории. Първата категория е „стрийт”. В състезанието, човекът кара из тресето и се опитва да впечатли журито с различни комбинации от въртене, скачане, хващане на кънките, плъзгане и пързаляне. На този, който кара се дава обикновено 2 минути, за да направи каквото може на тресето. Когато свърши времето журито преглежда триковете*, които е направил карачът, сложността на изпълнението им и базирано на това те правят общ резултат. Човекът с най-висок резултат в края на състезанието печели. Втората категория се нарича „върт” и се провежда на рампа. Състезателите се пускат по рампата и се изстрелват високо във въздуха, правейки трикове. „Верт” е подобно на „стрийт”, но участниците изпълняват по-нависоко и по-големи завъртания. Третата е „парк” и се изпълнява на съоражения специално направени за екстремни спортове. Те наподобяват предмети, които се срещат на улицата. На тези паркове карат и БМХ и скейтборд.
В края на 2002 година австралиецът Марко Джара легализира първата асоциация по „агресив инлайн” кънки в България. Оттогава той се опитва да изпраща скейтери в чужбина, за да могат да се състезават на европесйко ниво. Миналата година Николай Найденов, Кирил Траянов и Павел Митренга са официално признати от Американската Асоциация по Кънки за първите български професионалисти. Спортът в нашата страна се популяризира все повече и скоро ще се състезава на светвно ниво.
*трикове - въртене, скачане, хващане на кънките, плъзгане, пързаляне и други движения, използвани в „агресив инлайн” кънки - спорта
Поглед на инлайн-кънки през годините:
1743 – Артист от Лондон, чието име се е изгубило в историята изобретява първите кънки.
1760 – Джон Джозеф Мерлин прави първите „инлайн” кънки с метални колела.
1819 - Първите кънки са патентовани във Франция от M. Петитблед. Това също е било „инлайн” дизайн.
1863 - 4 колесни (четворни) кънки са изобретени в Ню Йорк от Джеймс Леонард Плимптон. Кънките са по-добри от по-ранните дизайни, тъй като са използвали гумени възглавници,за да позволи на колелата да се въртат около оста си, което подобрява маневреноста им.
1866 - Леонард Плимптон помага за откриването на първата пързалка за кънки в Нюпорт, Роуд Айлънд. Успеха на четворния дизайн доминира карането на кънки за следващия век.
1876 - В Англия Бирмингам Уилям Боун патентова дизайн за колела с помощта на носещи система, разработена от самия него и Джоузеф Хенри Хюс . Хюс по-късно патентова и дизайн на лагери, който по-късно се използва в мотоциклети и коли, и ни води до лагерна система, използвана в съвременните кънки и скейтбордове.
1876 - През тази година системата за спиране на пръсти е патентована, която все още се използва в кънки днес.
1880 - Тази година започва масово производство на кънките, използвайки четворни дизайн на Хенлей кънки в Ричмънд Индиана.
1884 - Левант М. Ричардсън патентова използването на стоманени топчета в лагери в колелата за кънки, това повишава надеждността и скоростта на кънки.
1898 - Левант М. Ричардсън основава лагерите с топчета „Ричардсън” и компанията спонсорира професионалистите по онова време, и четворния дизайн е останал непроменен до наши дни.
1979 - В Минеаполис, Минесота, Бренън Олсън и Скот Олсън попаднали на чифт кънки, направени от „Чикаго Ролкови кънки” през 1960 г. Те решили, че тези кънки ще бъдат полезни за обучение на играчи на хокей на лед, без да е необходим лед, затова решили да подобрат тогавашният дизайн с по-нови материали и, като прикачили ботуш за хокей към кънките.
1980 - Скот Олсън основава компанията Ролерблейд Инк. Популярноста и довежда до термина „ролерблейдинг”, въпреки че правилния термин е „инлайн скейтинг”. Популярността на „инлайн” кънките нараства и става по-популярна, отколкото четворния дизайн към края на 80-те и началото на 90-те години.
1995 – Компанията за спотрни стоки K2 Inc започва производство на дизайн с мека обувка, който в повечето аспекти на спорта (освен „агресив”) се превърща в най-често срещания дизайн. Тази компания също силно насърчавано дизайна на меката обувка за фитнес кънките. До 2000 г. повечето производители следват мекия дизайн, защото е по-удобен, но за „агресив” стила все още са нужни твърди материали.
