Има много истории и информации за произхода на планинското колоездене, някой, са признати, а други зависят събираната информация през времето. Но планинско колоездене все някога е щяло да се появи, както и е станало.







Една от версиите е, че всичко е започнало от войниците от Бъфало, пехота от края на 19 век, които приспособили велосипедите си за придвижане по груб терен. Това било през август 1896 година, когато чернокожи редници и сержанти и бели лейтенанти, тръгнали от Мисула, Монтана, към Йелоустоун. Труден терен дълъг около 800 мили. Тяхната мисия била: да тестват велосипедите си с военна цел в планински терени, пренасяйки багажи.


Друга версия е тази за Парижкия Вело Крос Клуб (VCCP) от Франция. Съставен от около 20 млади велосипедисти от покрайнините на Париж, който между 1951 г. и 1956 те разработили спорт, който бил изключително близък до днешното планинско колоездене. Тези ездачи модифицирали френските си велосипеди 650-B с изключително много и сложни приспособления, за да могат да карат оф-роуд.

Но може би версията за Джон Финли Скот е най-достоверна. Той е може би първият планински колоездач ентусиаст в Съединените щати. През 1953 той създава това, което нарича "Woodsie Bike", като използва здрава рамка, надуваеми гуми, право кормило, предавки за скоростите, както и конзолна спирачки. Джон изпреварва времето си с повече от двадесет години, но докато той е единственият представител на високо проходимото колоездене по това време, не намира много други, които споделят неговата страст.

В залата на славата на планинското колоездене вярват, че в началото, при създаването си, е имало серия от събития, свързани помежду си, вместо отделни случки, които водят до създаването на този спорт.

Друг пример, който историята помни е от началото на 1970 г. Тогава група мотористи, наричащи себе си The Riders Cupertino, известни още като Morrow Dirt Club от Купертино, Калифорния, намиращо се на 75 мили южно от Марин Каунти, започнали да използват части от техните мотори за велосипедите си. Те така приспособили велосипедите си, че да могат с тях, по-лесно да се изкачват и да се спускат по хълмовете на южния залив. След това започнали да се състезават срещу някои бъдещи членове на зала на славата в състезания в Марин Каунти. В края на 1974 г. техните технологии са забелязани, но след това изчезнали.

Вярва се, че историята на планинското колоездене започва от Северна Калифорния. Има няколко области, които претендират да бъдат първите общности с планински бегачи, но всяка история в книгите води до Марин Каунти. Произходът на планинското колоездене, обаче е напълно невинно. То се появява не като нова, специална стока ориентирана към печалби от пазара, а по-скоро като произведение на истинските колоездачи, ентусиасти опитващи се да открият нещо ново и да се придвижват на две колела, по все по-непригодни терени. Тези велосипедисти установяват, чрез забавление и съревнования, че старите велосипеди могат да бъдат подобрени и с модерните технологии, постепенно създават планинският велосипед. Едното води до другото и по този начин спортът планинско колоездене се ражда.

През годините този спорт се развива много, докато през 90-те години на миналия век, става изключително масов. Байковете и консумативите за тях, преди това са били трудно намираеми, само с поръчки от специализирани магазини или с изписване по пощата, докато през 90-те вече се появяват много магазини за планински велосипеди. В началото на 21-ви век дори и в най-масовите магазини, вече могат да се намерят скъпи планински велосипеди с дискови спирачки и всички други екстри.