Едно леко закъсняло публикуване на текст, който Надя бе подготвила с много вдъхновение за едно, уви, неизлязло списание... И така, enjoy it:

БАССЕС
или едно закъсняло обяснение в любов

Годината е 1993. Автобусът 122. Ските Младост 140 см. Върху цикламения гащеризон съм нахлузила най-голямата си тениска, имам кърпа на главата и кръгли джонленънки за слънчеви очила. Загърбила съм леко сестра ми и баща ми, които са на съседната седалка и не мога да откъсна очи от тях. Целият автобус слуша историите им от снощи, украсени тук-таме с някоя думичка на английски. Високи, големи (колко да са били големи) момчета, с кичета до ушите, с култовите пухенки DayTime, с дълги ски и страхотни усмивки.
Два часа по-късно Коста Катев и Анди ще прелетят на сантиметри от нас, докато се качваме с котвата на Спас нагоре. Баща ми вика след тях “Луди ли сте бе, момчета, ще ни убиете?” Аз (наум) “Убийте ни, ще ви харесвам още повече”. На опашката се предреждат и отнасят псувните на старите скиори. Ние със сестра ми уж случайно им оставяме място да минат пред нас, все едно сме се заговорили и не ги виждаме. Как да не ги виждаме? Те са единствената причина да сме там горе. Измислили сме им прякори, всяка си има своя звезда. Кой ли ще се падне да ни подаде котвата този път?
Анди е винаги там. Можеш да го познаеш от километри сред бабуните. Най-пружиниращите крака на света.
Косьо го виждаш само като профучаваща синя следа.
Момчил беше толкова готин с дълга коса, защо си отряза къдриците?
Геша и Асен са най-нахалните на опашката. И този Асен как може да има толкова красиво гадже?
А вечно нахилената мацка с тях с огромната лилава шапка като на динозавър...умираме от завист със сестра ми.
Подслушваме ги, докато си ядем сандвичите долу на Спас и искаме и ние на купон довечера. С тях, разбира се.

Изглеждаха сякаш имат живот като на кино. Живот, в който бях влюбена точно толкова, колкото и в самите момчета. Или поне в едно от тях.

Преди почти 20 години тази групичка скиори от английската беше най-якото нещо на света за едно момиче, което също е израснало на Витоша, но за което ските винаги са били повече семейна традиция, отколкото забавление. Защото те не просто се забавляваха и караха горе. Те носеха със себе си свободата и безкрайното опиянение от това не само да се слезеш от горе до долу по пистата, а да го направиш със стил. Да ситниш завоите между бабуните, да направиш туистър от скалата на Спас и после да слезеш да подаваш котвата на простосмъртните скиори (и на по-малките момичета като мен, които да те гледат с възхищение). Стилът тогава разбира се беше друг. Нямаше ни фрийрайд, ни халфпайп, а единствената характеристика на ските беше височината. Години преди покетите и туинтиповете, преди радиусите, твърдостта на обувките и водния стълб на якетата, БАССЕС вече съществуаше като дух и усещане в главите на тази група момчета, които по случайност или не съдбата беше събрала в двора на английската гимназия. Дворът, който и аз прекрачих за пръв път няколко месеца по-късно през същата тази 1993, за да видя моите кумири от влека на Спас насядали по стълбите пред главния вход. И да си помисля, че сънувам.

В следващите няколко години срещите ни на Витоша ще продължават да топлят тийнейджърското ми сърце. Техните сърца пък ще се вълнуват по-малко от руси момичета и повече от един ненормалник с боядисана в червено коса на име Сет Морисън. Иво, Ричи, Момчи, Геша, Насо, Анди и Дойчин ще превъртат до безкрай старите VHS касети с първите ски филми, ще се правят на маймуни в станцията на Министерски съвет на Пампорово и с ярко жълтите си долнища ще въртят първите завои в дълбокото на Лавината на Витоша.

Десет години след като манията по карането извън пистите завладява щатите и Канада, след няколко ски филма и хиляди хлапета по света, които искат да са новите герои в планината, БАССЕС вече е факт и в България. В началото Българската асоциация по ски свободен и екстремен стил е просто формалното име на една съществуваща отдавна компания, която иска да прекарва повече време в бялата планина отколкото в сивия град. Те са карали заедно и преди паметния 11 октомври 1998 година, когато създават БАССЕС, ще продължават да карат и след това. Но освен карането има и много други неща. В най-големите световни курорти всяка година се правят състезания по екстремни ски. Защо да не направим и ние? Да покажем на протата от Европа и Америка колко каране има в горите на Банско и да ги видим как ще се пуснат от Тодорка. Да се научим да познаваме снега и да се пазим от лавини. Да образоваме и останалите как да го правят. Да обикаляме планините и да търсим нови маршрути за пускане. Да зарибим повече хлапета по нашата мания, да не седят в София пред компютрите, да се научат да скачат и да правят трикове. Вечерта да пием много бири и на следващия ден да тръгваме пак към върха.
Ето така може да бъде разказана историята на тези 12 ски сезона, откакто в България има фрийрайд асоциация. Постиженията са много, вложените усилия още повече. Организирали сме десетки състезания и курсове по лавинна безопасност. По наша покана в България са идвали най-добрите фрийрайд състезатели в света. Бяхме на корицата на Powder magazine, Библията на списанията за екстремни ски. А ако влезете в бара на някой известен фрийрайд курорт в Алпите с фанелка, на която е нарисуван див козел върху ски, а отдолу пише БАССЕС, поне един от местните карачи ще знае, че сте от България. За десет години свършихме толкова работа за създаването на истинска фрийрайд среда и култура в България, че Red Bull ни се обадиха и казаха “Искаме да направим състезание в България, но без вас няма да се справим”. Направихме го. През февруари 2008 нямаше много powder, но Red Bull Powder Kick си беше кик.
Получава ни се добре и когато няма телевизионни камери и професионални фотографи. На импровизиран Chinese downhill от Рилски езера до хижа Пионерска, или на олд скуул парти на Алеко. БАССЕС е сериозна организация, която най-много обича да прави несериозни неща. Защото колкото и важни цели и задачи да сме си поставяли през годините, в крайна сметка най-важно е хората да се забавляват.
И все пак за протокола нека се похвалим, че ако в google напишеш екстремни ски или freeride и България, първото, което излиза е www.befsa.com. Сайтът ни е лицето на асоциацията и нашето най-внимателно отглеждано дете. Това е най-пълната база данни в България за екипирова, маршруги, терени, условия за фрийрайд и съвети за лавинна безопасност. Като всичко останало в БАССЕС и сайтът се прави изцяло с доброволни усилия. Всъщност се оказа, че сме толкова симпатични и популярни сред скиорите, че един ден Capelle дойде и каза “момчета, аз съм програмист, искате ли да ви поддържам сайта”. Е как да не искаме? И ти благодарим за безсънните нощи.
Има още много герои, които са ни помагали през годините, но може би по-важно е да знаете имената на тези, които се надяваме да продължат мисията на БАССЕС за популяризиране на ските свободен и екстремен стил. Малкия, Гипса и компания - вие сте наред. Защото някогашните двайсетгодишни ентусиасти днес са банкери, лекари, университетски преподаватели, програмисти и бащи на малки деца, които за съжаление ще имат имат все по-малко време за дните с голямата пудра и за многото бири след това. Но ще останат влюбени в свободния дух на планината и дълбокия сняг за цял живот.

А какво стана с моята любов от зимата на 1993 ли? Десет години по-късно ме заведе на един купон и ме запозна с моя бъдещ съпруг. Затова тази история започна с аз и те и в един момент неусетно преминах на ние.

текст: Надя Здравкова

БАССЕС

Необичайно топлото време за сезона (заради, което колегите от зимните секции обявиха стачка) стана приятен повод да покараме още веднъж маунтиборд, преди да грабнем зимните дъски.