Здравей Марк, кажи ни нещо за себе си?

ОК, на 35 години съм, от Нови Сад. Обожавам борд спортовете - първо започнах със скейта през 1985 г., после сноуборд през 1991 г. и на края маунтинборд от 2005 г.

Кажи ни как се запали да пробваш маунтинборда?

Обичах да се бутам със скейта по улиците, както и да карам сноуборд, и исках да правя същото на трева и черни пътища. Бях виждал разни снимки на колела за черни пътища и търсех такова нещо от десет години. Накрая през 2005 г. брат ми беше в САЩ и от там ми донесе първия борд. Така започнах. После благодарение на интернет започнах да се срещам с повече хора, които са също така запалени по спорта като мен.

Как приемат приятелите интересът ти към моунтинбординга?

Моят първи отбор беше от деца от училището, в което съм тренъор по атлетика. Учих ги да карат, след което им организирах състезания. По-нататък се срещнах с моя стар приятел от скейт годините Предраг Трифонов. Той се присъедини към мен и заедно основахме маунтинборд клуба ATB. След това се присъединиха още приятели.

Какво правиш когато не си на борда си?

Аз съм учител в основно училище, тренирам децата на лека атлетика, също така се занимавам с ориентиране, и когато имам време участвам в маратони. Тичал съм единайсет пъти по 42 километрови маратона.


Участваш ли в много състезания по маунтинборд?

Нашият клуб е организирал четири международни съзтезания по бордъркрос и едно по фриистайл, имахме няколко местни състезания. Участвал съм на състезания в Унгария и Германия.

Какви са целите ти за следващия сезон?

Бих искал повече да организирам събития, от колкото да се състезавам, но все пак ще покарам и на състезания. Планирам да участвам на няколко европейски състезания и искам да включа повече състезатели.

Мислиш ли, че можем да направим сериозен клуб на Балканите?
Да, това е целта - силен балкански АТВ клуб.

Как виждаш този спорт след 5-10 години?

Може да развием Източна Европа и да се изравним с Западна Европа, виждам големи световни шампионати в региона и голяма и развита маунтинборд общност.

Кой е най-големият ти успех в кариерата?

Това, че вкарах спорта в Сърбия и го направих известен. Медалите от състезанията са само нещо второстепенно.



Да, наистина си направил много за спорта. Би ли дошъл в България да пробваш нашите терени?

Това е едно от нещата ми в плана за следващата година.

Коя е най-голямата ти мечта?

Най–голямата ми мечта е да участвам на световното, да се срещна с най-добрите и да карам заедно с тях, но би било още по-добре, ако това се случи на олимпийски игри, където ще съм треньор а не състезател, вече съм стар за това.

Колко още мислиш да се състезаваш?

Докато мога, но в майсторската категория 30+.

Имаш ли спонсори?

Не.

Сигурен съм, че е доста трудно без тях, но мислиш ли да станеш ти спонсор на твой отбор?

Аз спонсор?! Не съм в състояние да го направя, но няма да спра да търся спонсори!

Никога не казвай никога - направил си страхотно трасе съвсем сам. Какво ще кажеш на младите хора?

Искам да им кажа да не бъдат луди по футбола. Има и други спортове, като маунтинбординга. Но винаги бъдете подготвени с протектори и бъдете с някой, които да ви учи. Преценявайте добре възможностите си, прогресирайте постепенно и се наслаждавайте на всеки един миг от него.

Да се пренесем малко встрани от карането - кой е любимия ти филм, книга, песен?

Ооо... книгата е Властелина на пръстените, за песен нямам любима. Харесвам нашия музикант Джордж Баласевич, но също се кефя на Ol' Dirty Bastard и Rage Against the Machine и Bach, зависи от настроението ми, а за филми имам много.

Фен ли си на Междузвезни войни?

Ами, разбира се.

Кажи ни какво мислиш за лукса и какво е той за теб?

Ооо луксът... за хора с не много евро в джоба като мен, луксът е почти всичко. Аз обожвам да пътувам много, но трябва да пестя за да си го позволя. За хората в Сърбия пътуването е лукс. Виж, аз съм обикновен човек, който използва не луксозни неща. Не нося прекалено скъпи дрехи заради името на марката, нося качествени неща. Луксът е дума, която трябва да търся в речника.

Много добре казано, като говорим за лукс, кажи ни какво е важно за хората и нашата планета Земя?

Аз се опитвам да помагам на Земята, колкото мога повече и хората трябва да правят същото. Аз рециклирам боклукът, не използвам пластмасови пликове, не карам кола, не хвърлям боклуци по улицата и в природата. Ако всеки прави нещо такова, няма да има нужда да се тревожим! Да, така е наистина.

И така, кажи ни нещо като съвет за бъдещето?

Правете това което ви се прави, бъдете упорити и не се предавайте и най-вераятно ще успеете и вашите усилия ще се отплатят. Хората трябва да правят това, което ги развива и прави пълноценни. Пътят до звездите е труден и пълен с препятствия.

Много добри думи, за край ще пожелаеш ли нещо на www.board.bg?

Пожелавам ви да пораснете много. Също така и да имате страхотен парк, където да организирате страхотни международни състезания и да имате повече състезатели като Димо!

Благодарим ти за всичко Марк, и се надяваме да те видим отново!
Не се съмнявайте в това!

Nikita