Кoй чул, кой не - ама да си кажем - оправдахме клишето по всички параметри.. И ако още някой се чуди за какво иде реч, пускам лампата - Balkan Dirt Masters 2011. Изпращането на Ники "И без медал да не се връщате", беше изпълнено на 220 волта.. процента де.. Мастър Димо Стефанов не само взе златото на даунхил спускането, ами и замези с трето място на бордър кроса. При награждаването чак се чудиха да го викат ли пак, или да го оставят за рекламно пано:)

Така накратко - макар че на съревнованието в Румъния не успяха да присъстват нито отявлените "ездачи" Крис Драгошинов и Лино Балийски, нито двигателя на ораганизацията ни Ники Галенов, все пак без бой по пътя две коли с ентусиасти успяхме да се организираме и да засилим ентусиазма си към братските ловни полета на първото предизвикателство за сезона - Balkan Dirt Masters 2011 /ако се повтарям, ш'ма извините:)/.

Пътуването ще го пропуснем като елемент от разказа.. Само малко разсъждения - десет часа не е реално.. Никиииии, другият път без теб не тръгваме! След няколко разминавания, забавяния, и самоинициативи на GPS-а, се сбрахме с румънските посрещачи. Небето ни се намръщи малко преди крайната точка, отпра ни един дъжд за "добре дошли", и ни спести тренировките за състезанието за сметка на тренировките за купона.. Тъй, де, балканци сме.

Макар че имаха първоначално проблеми с организацията, времето, глобалното затопляне и глада в Афганистан /пропускам религиозните празници от солидарност../, румънските колеги се бяха справили завидно добре с подготвянето на трасето за състението за краткото време, с което са разполагали, а и с .. трасето за след състезанието. Въпреки че цялото войнство копнееше за пудрата на Старсити /те тук един линк ще дойде добре:)/ , и новото място си имаше своите плюсове.. Кампулунг се оказа симпатично малко градче, силно казано курортно, със собствен облик върхи GPS картите, и без забележки към базата за настаняване.Нееее, ние не сме някакви лигави гъзета, които държат на топлата вода.. просто отчитам наличието на легло като плюс:)

Машините за обработване на трасето :)))

Обработена част от ски писта, с предизвикателни завои без вираж, и джъмпове почти без попивка.. Не един и двама оставихме кожа по трасето, но като цяло усещането беше за добре изпипан опит за повтаргане на сръбското спийд трасе. Интересно и красиво, изключае момента, че е правено в крайно дясно на пистата, което дава един постоянен наклон не само надолу, ами и.. наляво /на последното не разчитайте като акуратно инфо, се пак съм жена и нямам идея дали лявото е ляво.../

Макар че до последния момент имаше малки съмниния, че състезанието ще протече в нарочените часови диапазони /сега започвам, имам още многосрични думички в речника/, трите черни облака решиха да ни пуснат малко аванта, и да пуснат бате Райчо да затвърди трасето за самото състезание. Подобно на състезанието в Сърбия, тренировките протекоха на един терен, състезанието на съвсем различен. До самият час на първите спускания по-голямата част от пистата беше по гумите на състезателите. Така де, Dirt Mstersssss, не става без кал.

Участниците бяха в синхрон с името на ивента - райдъри от Румъния, Сърбия и България. То други балкански страни няма, нали? И май е време да обявим малко класирания. На даунхил пусканията се изредиха:

1. Dimo Stefanov - Bulgaria /але, але алеееее/

2. Predrag Marcicik - Serbia

3. Banovic Slobodan - Serbia

Тука трябва да отбележим изявлението на Марк (Predrag Marcicik), според което това е последното му състезание. Както и да е, никой не му повярва. Чшшшш, кой ти дава право ей тъй да напускаш хоризонта?

На бордър кроса съответно се наредиха на стълбичката:

1. Bogdan Rusu - Romania

2. Banovic Slobodan - Serbia

Интересно /поне за мен, де:)/ беше женското спускане. Този път се събрахме цели седем състезатеки, което си е завидно напредване на спорта сред псевдо-нежните половинки на човечеството. На първо място се класира класната сръбска девочка Сенка, която при това даде и трето най-добро време сред всички състезатели. Много хляб има да хрупам докато я стигна:) Класирането при жените:

1. Senka Bajic - Serbia

2. Sonia Nicolau - Romania

G-point mountainboarding crew :)))

Не можем да пропуснем Марти, дъ младши райдър, който се класира пети /але але агейн:)/, и направи много добро пускане, като измисли нова и дисциплина - "Каране с кол":)) Нашата млада надежда преодоля всички препятствия /буквално!/, и въпреки че премина половината трасе  с висяща от борда лента и търкалящ се прът от огражденията след себе си, успя да финишира без осезаеми травми и със завидна преднина пред други отдавна каращи състезатели. Давай, Марти, следващото първо място е твое!

Приятната изненада на румънците беше куууупчината медали. Ама съвсем купчина. Всички се върнахме с медали - кой за каране, кой за симпатична физиономия.. Трябва да се отчете - по приятен спомен от състезание надали може да се измисли:) Голяяяямо тенкю от излетелите от трасето /нямам предвид себе си, ъф корс./

Задължителната групова снимка

Та тъй. За партито после да разказвам ли? Нямаше такова. Ама съвсем сериозно - никой ама никак не е ял сърми /и не сме спорили румънски, сръбски или български специалитет са!/,  не е пил изродски коктейл "ракия със щрьо", и не се е качвал по разни маси за танци манци. Ахъ. Скучна работа. Ако видите снимки - не им вярвайте - долни фотошоп инсинуации на румънците. ПИтайте Марсел - и той беше с нас, и той пи и се весели, а после "си обърса мустака и заспа" /по мотив от стари български приказки, в случая с Марсел - ухото../ Go ride!

Анна Панова, Ever Zombi Crew

Снимки: Анастас Търпанов, http://atphoto.bg

board.bg