Хвърчилата са се използвали постоянно с идеята тяхната сила да замени конската сила, като по този начин да се избегне омразния „конски данък”, дължим по това време. През 1903 г. Пионерът в авиацията Самуел Коди разработил "man-lifting” хвърчила и успял да пресече Английския канал в малка сглобяема лодка задвижвана с хвърчило.В края на 70-те години на 20-ти век, развитието на синтетиката и полиетилена води до внедряването им като части в хвърчилата, като по този начин те стават с по-ефективно управление. През 1978, с помощта на изобретеното от него хвърчило “FlexiFoil”, Ян Дей успява да развие над 40км/ч с катамаран.През 80-те е имало много, но рядко успешни опити да се комбинира хвърчило с кану, ски, шейни, водни ски и кънки.Двама братя, Бруно и Доминик Легано от атлантическия бряг на Франция, започват разработки през 80-те на няколко различни хвърчила за кайт-сърфинг и патентоват дизайна на първото надуваемо хвърчило през Ноември 1984. Този патент и до сега се използва от много компании за развитието на техните продукти.

През 90-те започва практическо управление на бъгита чрез хвърчило в Нова Зеландия. Петър Лин сглобява триколесно бъги и го комбинира с модерно текстилно аеродинамично хвърчило с клетъчна структура (parafoil). Така „Kite Bugging”-a бързо се развива и се утвърждава като международен спорт, като до 1999 са продадени над 14 000 кайт-бъгита.Развитието на настоящия кайтсърфинг като спорт от Роселърс в Щатите и Легано във Франция, става благодарение на кайт-бъгинга. Бил Роселърс, работещ като инженер по аеродинамика в Боинг и неговия син Кори патентоват кайт-ски система, която се състои от водни ски и двулинейно (с две въженца), тип делта планер хвърчило, с малък хоризонтален лост контролиращ скоростта (бар). Кайт-ските започват да се продават през 1994. Но развитието на хвърчилото за вода все още не е било достатъчно развито, до момента в който през 1995 Кори Роселърс посещава Петър Лин в Ашбърнските високопланински езера в Нова Зеландия и започва да демострира скорост, баланс и умения за движения по вятъра на неговите ски. Така в последствие ските се преобразуват в една дъска, близка до уинд-сърф дъската.През 1996 Лерд Хамилтон и Ману Бертин започват демонстрирането и популяризирането на кайт-сърфинга в Мауи, Хавай. През 1997, братя Легано разработват и започват продажби на революционното като дизайн хвърчило „Wipika”, което е структурирано от оформени надуваеми туби и проста система от въжета свързани с крайщата на хвърчилото, две от които осигуряват безпроблемно вдигане на хвърчилото от водата. Бруно Легано продължава да подобрява кайт дизайна и разработва хвърчило с дъговиден дизайн, чиито лиценз се използва от много кайт производители.Пак през 1997 започва обучението на професионални кайтбордисти от Рафаел Селс и Лорън Нес. До 1998 кайтсърфинга става течение в спорта и се появяват първите кайт училища. Първото състезание е проведено в Мауи през Септември 1998 и е спечелено от Флаш Остин.До 1999 еднопосочните дъски използвани в уинд-сърфинга са доминиращи като дизайн, но от 2001 двупосочните дъски използвани при уейк-сърфинга стават по-популярни. Настоящия рекорд за скорост на 500 метра е на Олаф Мартинг – 77.4 км/ч. При жените е на Суоки Бреденкамп от ЮАР – 68.9 км/ч. Какво всъщност е кайт-сърфинга? Кайт сърфинга (kitesurfing) представлява използването на хвърчило, чиято цел е да осигури достатъчно сила чрез вятъра, който да тегли кайт-сърфиста във водата върху малка сърф дъска, уейкборд или кайт дъска.Кайт сърфиста е изправен върху дъската и прикрепен върху нея, като използва силата на голямо управляемо хвърчило за да се придвижва по водата. Колкото и лесно да изглежда на пръв поглед, този спорт е много предизвикателен поради факта, че тялото е единствената връзка между хвърчилото и дъската и трябва да се контролират и двете едновременно - да се управлява кайта в небето и дъската във водата.Този спорт все още прохожда, но бързо набира популярност. За 2006 год. кайтсърфистите в глобален мащаб са изчислени на около 150 000 – 200 000.Кайтсърфингът става все по-безопасен, което се дължи на нововъведенията в дизайна на хвърчилата, системите за безопасно откачане от тях и инструкциите, които са разработени благодарение на опитните в този спорт. Развиват се различни стилове, който са подходящи за всякакви условия, като wake style (сходен с уейкбординга), wave riding (каране при големи вълнения), freestyle (изпълненя на сложни трикове и маневри в спокойна вода), jumping (скокове) и cruising (развиване на максимална скорост).Какви рискове крие този спорт? Както при всички по-екстремни спортове, най-честата контузия е навяхване или изкълчване на крайник. Трябва да се внимава и с въжетата, защото има случаи на оплитане на ръцете или краката в тях и ако скоростта е много голяма, последиците могат да бъдат ужасни. Специалистите препоръчват да се кара с каска, особено ако сте на състезание или искате да овладеете фигурите от “висшия пилотаж”.Какви са преимуществата му като спорт? Кайт-сърфът натоварва комплексно тялото. В карането взимат участие почти всички мускулни групи. За да се възползвате максимално от натоварването, което предлага този спорт, е препоръчително преди това да се подготвите с няколко загряващи упражнения- бягане, за да засилите издръжливостта на сърцето и лицеви опори и набирания за ръцете и гърба