"Фотографски ленти. Имам ленти навсякъде. За зеленчуци нямам място. Има приоритети все пак – ако няма място за лентите в хладилника, зеленчуците ще стоят отвън." Юри Бюрер Тавание е холандец, който пристига в България през 2001 г. и сега разказва на идеален български не толкова за съдържанието на чекмеджетата си, колкото за първата си изложба. Докато обядваме в Supa Star, гледаме снимките, които е заснел в последните две години, но в чест на 9 октомври, който по думите му е международният ден на ломографията, трябва да започнем от по-далеч.

"Ломографията, разказва Юри, идва от едни много хитри австрийци, които са направили няколко неща през 90-те. Тогава те са студенти, които отиват в Прага и виждат, че са си забравили фотоапарата. И там си купуват нещо старо, руско, което се казва "Ломо", от един ленинградски завод." Снимките с апаратчето им харесват толкова много, че отиват в Ленинград и преговарят със завода да станат дистрибутори на марката първо в Европа, после в целия свят. По това време руснаците тъкмо мислели да затварят фабриката заради навлизането на дигиталната фотография и не се надявали много на бизнеса, но историята стигнала до Путин и логичната развръзка е договор за австрийците с държавното предприятие. Оттук идва името на ломографията, която всъщност не е задължително отснета само и единствено с фотоапарати на марката, но по същество винаги е направена с фотоапарати-играчки.

Тoy camera

Австрийците в последна сметка се оказват толкова хитри, че в момента фотоапаратчетата "Диана" (които са китайският модел за руските "Ломо") се продават опаковани в хубави кутии и с красиви книжки с инструкции. Юри уточнява: "Диана" идват от Китай и бяха такива, които печелиш като награда. Повечето са ги използвали като подарък за децата. В един момент, в Щатите мисля, са започнали да ги използват за студенти по фотография, защото са много евтини апарати и нищо не можеш им да счупиш. Ако тогава струваха между два и четири долара, в момента в e-bay струват 50, 60 долара." На официалния сайт www.lomography.com (където между другото са и десетте й златни правила) се продават за под и над сто евро, но според фотографите, това реално са лоши апарати, които не могат да се използват, за да се снимат сватби, например, защото е известно, че "няма нищо по-несигурно от това да снимаш с евтин фотоапарат на лента. Никога не знаеш какво ще се получи и едновременно с това понякога нарочно търсиш ефекта на изненадата." Почитателите на ефектните дефекти прогресивно нарастват и в момента феновете на ломографията само във фейсбук са десетки хиляди (161 405 до редакционното приключване на броя).

Студио Х

Ломографията всъщност излиза скъпо, защото "камерите са евтини, но лентите са скъпи. Ако снимаш с "Диана", "Холга" или повечето апарати от 50-те, те снимат със среден формат ленти. Там имаш 12 или 16 кадъра. Най-евтините ленти започват от пет-шест лева, а най-скъпите са по 20. Това означава, че един кадър ти излиза повече от един лев, без проявяване, сканиране, проектиране, ако искаш. Освен това с цифров апарат, ако искаш да снимаш, от хиляда снимки, можеш да избереш три, а тук имаш 12 кадъра и трябва да помислиш какво точно искаш да снимаш. Мисленето в снимането някак си се връща така и това ми харесва." Следва сканиране и отпечатване във фотостудио, където играта загрубява, защото се случвало да загубят лентите, да ги сканират неправилно или да се изкажат неподготвени: "Толкова често са ми казвали, че пак не ми се е получило много добре... Тук пак нещо си забравил, снимал си три пъти върху един и същ кадър."

capital.bg