Миролюба Бенатова е човекът, когото често виждаме пред камера. Топ журналистката, отразяваща криминални случаи в България, реши да сподели пред board.bg коя е тя, когато не е на малкия екран.

Здравей Мира, как си?
Заредена съм с положителна енергия заради лятото, което тази година отказва да си тръгне. И очаквам изненадите на зимата, която, признавам си, ще опитам да изкарам далеч и на топло. Поне по Нова година.

Ще ни споделиш ли върху какво работиш в момента?
Всеки момент ще бъде готов филмът „В плен” – за така нашумелите през последните години отвличания. Някои от жертвите на похищения ми се довериха и разказаха подробно за преживяното, въпреки ужаса и въпреки че групата още не е разкрита. Респектирана съм от начина, по който опитват да продължат живота си отново. Никак не е лесно да се върнеш към нормалността след като си преживял 50 дни в тъмнина и са ти отсекли два пръста. Има доста факти, емоции и анализи, които публиката ще види и чуе за първи път. Разбира се, това не би било възможно без работата на операторите Благой Момчилов, Любомир Вучков и монтажът с Иво Богатев. БТВ ще излъчи филма в две части – на 5 и 6 декември от 19.30.

Какво правиш в свободното си време?
Срещам се с приятели, ходя на масаж, пътувам. Чудесно си почивам и с четене на списания и вестници, особено в неделя, когато обичам да не бързам за никъде и да се излежавам като обикновен мързел.

Най-якото място, на което си била?
Свързвам местата с хората и преживявяното. В този смисъл имам моите изключителни моменти, както в Париж, Лондон и Сан Франциско, така и в Шабла, Враца и Гложене.

Разкажи ни за някое от тях!
С Франция ме свърза приятелство, което се роди в София. То направи възможно именно първо в Париж да бъде издадена книгата на Кристияна Вълчева, която написах - „8 години заложница на Кадафи”. Обичам не толкова популярните туристически места в Лондон, които ми показаха приятелите на сестра ми. Никога не пропускам и Портобело маркет, въпреки че е пълно с народ. Но за себе си знам, че това е едно от местата, където винаги мога да намеря оригинален подарък за любими хора. Яздих камила в израелската пустиня – там видях бедуини за първи път. Край Шабла, всъщност почти до Румъния, е един от любимите ми плажове – пуст и без нито една постройка. Миризмата на печени ябълки винаги ще ми напомня за Гложене. Така че, навсякъде ме връща това, което ме е накарало да се смея, да не мисля как съм облечена и просто да изживея момента.

Кой е любимият ти сезон?
Лятото. Но, ако трябва да съм честна, нищо не може да отстъпи пред споделената зима.

А кой е любимият ти спорт?
Художествената гимнастика. Израснала съм в годините на „Златните момичета”, които бяха мои кумири.

Кое е по-яко за теб – сърфът или ските?
Предпочитам водата, въпреки че не съм кой знае какъв плувец. За съжаление, със сърфът се разминахме това лято и все още „онзи турски плаж”, за който всички познавачи говорят, е недостъпен за мен. Надявам се да не е завинаги (смее се).

Скоро скочи с парашут! Разкажи ни за това изживяване!
Скочих в тандем от 3000 метра. Трябва да призная, че явно небето е моето място, защото се чувствах много уютно, без страх. Наслаждавах се на полета, взех си всяка секунда от свободното падане и исках още. Хареса ми различната тишина там горе. Беше ми някак естествено, като слизане по стълби. И благодарение на партньора ми, се приземих изключително меко.

Какво мислиш за хората, които практикуват екстремни спортове?
Че им е трудно да виреят без ръб. Което, от опит знам, не винаги е хубаво.

Харесва ли ти начина им на живот?
Определено харесвам немирни души, които изпитват непрекъснато предела си на поносимост. Но знам, че не изпитанията, а това, че в един момент дори и най-екстремното се повтаря, е голямото предизвикателство. Понякога се оказва, че интересното, тръпката, е в обикновени неща, които не изискват риск за живота. Те май са ни най-трудни.

Имаш ли екстремна мечта или скокът с парашут е най-екстремното, което си искала?
Искам да скоча сама с парашут, както и сама да пилотирам. Засега екстремните ми опити със самолети и парашути са изживяни с партньри, на които мога да разчитам. Знам, че ако отварянето на парашута зависи от мен, ще изпитам адреналина, който търся. Но си пазя тези преживявания за моментите, в които имам нужда да направя нещо различно, което не познавам.

Какви са плановете ти за следващата година?
Не планирам за повече от месец, а и толкова ми идва в повече.

Кой е най-големият ти успех и какво още би искала да постигнеш?
Смятам за успех това, че не съм се отказала да вървя по пътя си, че не съм се отегчила или взела твърде на сериозно. Има някои чисто житейски и лични неща, които съм преодоляла и се чувствам добре от това. Малки, уж несъществени недостатъци, като гризането на ноктите, са ми били голямо предизвикателство, но сега са в миналото. Това ми помага да вярвам, че хората могат да се променят истински, не просто да крият недостатъците си.

Какво би посъветвала младите хора, които сега тръгват по твоите стъпки и желаят да станат топ журналисти, като теб?
Когато започнах да работя преди 16 години нито съм си мислила, че ще стана известна, нито ми е било цел. Обожавах журналистиката, бях адски горда, че са ме допуснали в занаята и единственото, което ме водеше, беше желанието да разказвам историите добре, хората да ми се доверяват, да не лъжа, да се науча да различавам постановките от истинските неща и да не губя любопитството си. Име се гради всеки ден и след всеки „отработен” случай идва следващ. Репортерската професия изисква отдаване и ако наистина ти е в сърцето, не тежи.

Какво мислиш за еко проблемите на Земята?
Хората са най-големият й проблем на Земята.

Ти как се бориш с глобалното затопляне?
Нямам конкретен отговор на този въпрос. Мога да кажа някое клише, но ще се въздържа. Всъщност, стремя се да не правя много боклук. И не си хвърлям през балкона този, който „произвеждам”. Не товаря Земята с ангажименти да ме преработва.

Истинския лукс за теб е?
Време и желание за преживявания с правилните хора на правилното място. Да мога да си позволя да съм достатъчно далеч от суетата, да има хубаво бяло вино наоколо и приятели с чувство за хумор.

За теб по-гот ли е да си на почивка на палатка или предпочиташ стая в скъп хотел?
Обичам непланираните пътувания. Отблъсква ме кичозният и излишно скъп бит. Хората обикновено запълват значими липси с предмети. Не винаги палатката е точно моят начин да се чувствам добре, но със сигурност пустият плаж и свободата да чувам морето, е най-важно за мен.

Нещо за твоите почитатели от силния пол, има ли човек до теб?
Тази година срещнах голяма любов, с която се разминах. Изживяхме екстремни, дълбоки, неочаквани и запомнящи се емоции. Сега съм сама и не бързам да се обвързвам.

Костюм или дънки?
И двете, според ситуацията. Стремя се да не обърквам неангажиращите и официалните моменти. Има случаи, в които няма нищо по-подходящо от малка черна рокля. Харесва ми всяка дреха, в която се чувствам жена по моя начин.

Любимата ти книга?
„Ханибал”, „Изворът”, „Илюзии”.

А любим филм?
„Колкото – толкова” с Джак Никълсън, „Флирт за една нощ” (Настася Кински, Уесли Снайпс, Робърт Дауни-Джуниър).

Любима група, песен?
Poison – Alice Cooper.