Форумът в Копенхаген: Въпроси и отговори

На 7 декември, делегати от 192 страни се събраха в Копенхаген, с цел да създадат нов световен договор по въпросите за промените на климата. Много хора все още се питат защо е необходима тази среща на върха и какви резултати се търсят. Затова се погрижихме да намерим отговорите и да ги представим тук.

Защо се налагат тези разговори?

Мнозинството от правителствата по света вярват, че климатичните промени представляват заплаха за човешкото общество и природата. Редица научни доклади, особено тези от IPCC (Междуправителствен панел за промените в климата), стигат до непоколебими изводи относно влиянието на човечеството върху климата днес и въздействието върху покачващите се температури.

Преди две години, на срещата на ОН в Бали по въпросите за климата, правителствата се съгласиха да започнат работа по ново глобално споразумение. Срещата в Копенхаген бележи края на този двугодишен период. Правителствата се надяват да напуснат столицата на Дания с нов договор.

Защо се променя климатът и това еквивалент ли е на глобалното затопляне?

Климатът на Земята се променя непрекъснато по естествен начин. Например, промените на орбитата на планетата и променливата й дистанция от слънцето е причина за Ледената Епоха и по-топлите периоди. Според последния доклад на IPCC, е възможно човечеството да е отговорно за днешните промени на климата повече от 90%.

Основната причина е изгарянето на горива (въглища, масла и газ). Този процес произвежда въглероден диоксид, който заедно с естествения въглероден диоксид в атмосферата на Земята, действа като одеяло, задържащо повечето от слънчевата енергия и топлината по повърхността на Земята. Допълнителен принос имат и обезлесяването, както и останалите процеси, които образуват парников ефект, като метана.

Въпреки че първоначалният ефект е завишаване на средната температура по света – „глобално затопляне” – този процес води до вторични ефекти като промяна на валежите, повишаване нивото на океаните, промени в разликите на температурите между деня и нощта, и т.н. Тази комплексна поредица от въздействия е спечелила името си „климатични промени”, понякога по-коректно наричани „антропогенни (причинени от човека) климатични промени”.

Защо е необходимо ново споразумение?

Разговорите в Копенхаген са в рамките на UNFCCC (Рамкова конвенция на ООН за климатичните промени), установени в Рио де Жанейро на Световната среща за Земята, състояла се през 1992 г. През 1997 г., UNFCCC подписа Протокола от Киото.

Председател на COP15 ще бъде Министърът на околната среда на Дания Кони Хедегаард

Нито една от страните по това споразумение обаче, не успя да обуздае ефикасно нарастването на емисиите на парникови газове, така че да се избегне климатичното въздействие, предвидено от IPCC.

Всъщност целите на Протокола от Киото за намялаване на емисиите се отнасят за малък брой страни и изтича в края на 2012 г. Правителствата искат нов договор, който включва повече страни, повече действия, по-всеобхватен и по-добър от Протокола от Киото.

През юни, т.г., Г8 и редица от големите развиващи се страни се съгласиха, че повишаването на средната температура от прединдустриалната епоха досега, не трябва да надхвърля 2ºС. По същество, целта е да се подпише договор в Копенхаген, който да обуздае нарастването на емисиите на парникови газове, така че да не надвишава лимита от 2ºС.

Кой какво иска с този нов договор?

Индустриализираните нации ще определят цели за намаляване на техните емисии на парникови газове, с цел намаляване изменението на климата. Ключовата дата за тези ангажименти е 2020 г., въпреки че някои страни гледат отвъд нея, чак до 2050 г. Австралия, ЕС, Япония и Нова Зеландия казват, че са готови да направят това до 2020.

По-богатите и развиващи се страни също ще бъдат помолени да ограничат емисиите си. Ако те не направят никакви обещания, то вероятно ще могат поне да ограничат нарастването на емисиите си, което пак ще е нещо, но за жалост не и пълното спиране на вредните емисии. Ангажиментите им вероятно ще се изразят по отношение на намаляване на емисиите, растеж на определен процент в сравнение с правене на "бизнес както обикновено".

С цел да се помогне на развиващите се страни в ограничаване на емисиите си на парникови газове, индустриализираните държави са се споразумели да помагат в такива области като възобновяеми енергийни източници. Развиващите се страни търсят механизмите, които могат да ускорят тези технологии.

Много страни мислят за това как да се подготвят за последиците от изменението на климата – как да се адаптират. Включват се мерки, като например изграждането на защити от морета и океани, осигуряването на питейна вода и разработването на нови сортове култури. Развиващите се страни търсят значително финансиране и надежда за помощ за адаптация. Техният аргумент е, че развитият свят е причинил проблема и той трябва да плати, за да бъде разрешен. Мерки за предпазване на горите също ще залегнат в договора.

Колко ще струва това?

По принцип, горивата са най-евтиния източник на енергия. Основният начин за редуциране на емисиите от парниковия ефект е да се избягва изгарянето на горива, затова подписването на ново споразумение почти сигурно ще направи енергията по-скъпа.

Направени са най-различни анализи за това колко ще струва да се направи тази промяна достатъчно бързо, за да се избегне „опасната” промяна на климата.

Развиващите се страни търсят всяка година пари от порядъка на стотици милиарди долари за намаляването му. Редица изследвания предполагат, че за да се подпомогне адаптирането на по-бедните държави ще са необходими допълнително около $100 милиарда на година. За сравнение, сумата, която богатите страни отделят на година за помощ в чужбина е в порядъка на $100 милиарда.

Какви са възможностите за сделка?

Най-общо, четири са възможните резултати от срещата в Копенхаген:

Почти всяко правителство, участващо в преговорите иска сделка, колкото може по-скоро, така че всички основни подробности са договорени още от времето на подписването на Протокола от Киото, който изтича през 2012 година.
Много детайли обаче предстоят да бъдат обсъдени и както при всеки договор, те трябва да бъдат съгласувани с консенсус, има много потенциал за несъгласия, всяка отделна страна би могла да доведе преговорите до провал.

Ще разреши ли срещата в Копенхаген проблемите с климата?

За последните сто години, температурата по света се е покачила с 0.7ºC. В някои места по света, това вече има последствия. Форумът в Копенхаген не може да спре настъпилите промени, но може да осигури финансиране и да помогне за справянето с някои от настъпващите промени в климата.

Въглеродният двуокис остава в атмосферата с десетилетия. Концентрацията му вече е толкова голяма, че предотвратяване на допълнително затопляне е почти неизбежно.

Много анализи предполагат средно повишение на температурата с около 1,5ºC. Едно сериозно и добре обмислено споразумение в Копенхаген, може да задържи температурното покачване под 2ºC, но с оглед на несигурността как атмосферата влияе  върху океаните заедно с нарастващите концентрации на парникови газове, може би това няма да помогне. Ето защо развиващите се страни апелират да се набляга към адаптация, която както те твърдят, е крайно време да се наложи.

Данни на IPCC доказват, че за да е налице приемлива възможност за избягване на повишение на температурата с 2ºC, глобалните емисии ще трябва да започнат да намаляват значително, в рамките на следващите 15-20 години. В момента, обещанията от индустриализираните държави за спиране на общото световно покачване на емисиите не са достатъчни.